Защо се чувстваме подути, дебели и потиснати

След раждането на дъщеря ми свалих и килограмите, качени по време на бременността. Имах само 2 кг отгоре, които не ме притесняваха по никакъв начин.

Кърменето се оказа доста изтощително и след време вече влизах в дрехи, в които не можех да се напъхам от години.

След това дойде зимата, снежна и студена, рядко излизахме, често готвехме. Пък и аз експериментирах най-различни нови рецепти за закуска като палачинки, бисквитки, мъфини и т.н.

Постепенно започнах да не се чувствам добре. Натрупвах мазнини в коремната област и кръста. Аз винаги съм имала тънка талия и това беше ново за мен. Заглеждах другите майки по площадките и забелязвах същите промени и при тях.

Започнах да си мисля, че в следствие на бременността тялото на жената се променя. Пък и с възрастта настъпват процеси, които не можеш да контролираш. Наред с това непрекъснато бях потисната, тревожна, с нестабилно настроение и емоции.

Не мога да кажа, че съм се хранила много, но често се чувствах подута и сякаш бедрата изпълваха дънките ми. Усещах тялото си тромаво и изморено. Нямах много енергия или желание за нещо.

Спомням си, че в този период една приятелка ме попита дали скоро ще се връщам на работа, а аз й отговорих, че имам нужда от почивка. Може би и други майки са изпитвали това изтощение-психическо и физическо.

Реших, че е крайно време да се стегна, въпреки че изобщо не ми беше до това. Но все пак трябваше да променя нещо. Спомних си, че след раждането си правих упражнения вкъщи и те ми действаха тонизиращо, стягащо и зареждащо с енергия.

Но след това спрях, защото някак си нямаше как да се случват, малката искаше да участва във всичко и ако тръгвах да правя лицеви опори, тя веднага се възползваше от възможността да се качи на гърба ми и да ме използва за „конче“.

Един ден отидох до най-близкия фитнес да видя уредите и условията за ползване. Просто трябваше да се започне от някъде. Началото е най-трудно, но бях сигурна че ако се почувствам малко по-добре всичко ще се нареди от само себе си.

Това във времето се проточи, защото с малката се разболяхме, трябваше да се гледаме и така…като имаш малко дете, не можеш да си правиш планове или да имаш личен живот.

Дойде ми идеята да експериментирам, да мина на диета. Диета е силно казано, защото мен лично думата „диета“ ме притеснява и ограничава. Преди бях правила един хранителен режим за 2 седмици с който се свалят 3 кг, но после трябва да внимаваш да не ги качиш обратно. Всъщност се храниш с плодове, зеленчуци и бобови. Пробвала съм я и има ефект, но реших да опитам нещо ново и по-сериозно.

Да спра пшеницата за 2 седмици и да видя как ще се почувствам. Напоследък бях започнала да ям много хляб, тъй като това е най-бързата закуска, става и за хапване между другото, но ми правеше впечатление, че не ме засища, а мога да изям доста.

Стоп на това, ако трябва ще мисля варианти за закуска, така или иначе всеки ден приготвям закуска за детето. Ще се погрижа малко и за себе си, пък и не е казано, че само хляб може да се яде. Хубавото е, че трудно се решавам, но като взема решение го спазвам като закон.

И започнаха експериментите с храната. Радвам се, че сега има изобилие от варианти, плодове, сирена, зърнени храни и различни брашна. Създадох нови рецепти и пробвах нови вкусове. Разбира се, пшеницата не е единственото брашно, има огромно разнообразие, което тепърва ще пробвам.

Още след първата седмица, която мога да кажа че мина неусетно, защото си ядях всичко, не съм се лишавала от храна или количество, се почувствах по-лека. Не знам дали ви се е случвало, изключително приятно усещане. Да се усещаш приятно в кожата си, тялото ти да е по-събрано, тонизирано и да има желание да се движи.

За мен това беше като някакъв момент на прозрение, без да ходя на фитнес или да правя нещо специално, аз започнах да се чувствам по-добре.

Веднага отидох в книжарницата и си купих книгата, от която се страхувах преди, но си казах, че сега е моментът да я прочета „Пшеницата маскираният убиец“ на Уилям Дейвис. Чувала съм за книгата, но винаги съм си мислела, че е много крайна и не е за мен.

В книжарницата се двоумях между две книги и помолих консултантката да ме насочи, коя от двете е по-добра. Тя беше категорична, че книгата е много добра и другите автори просто преповтарят казаното в нея.

Препоръчвам я на всички, които искат да четат за това как се отразява съвременната пшеница на човешкото здраве. Защото едва ли само на мен прави впечатление, че хората в днешно време дори децата са с наднормено тегло, а преди не е било така.

Наднорменото тегло е изключително сериозно, но то не е единственият проблем. Има и други заболявания. А авторът говори и за това, че пшеницата действа пристрастяващо на мозъка подобно на наркотик. Замисляли ли сте се за това, вече сте се наяли, не сте гладни но си правите още една филийка.

Скоро ще изтече и втората седмица. Тялото ми се събужда за нов живот. Има период подобен на детоксикация. Но другото е много по-важно, чувствам се по-лека и жива. Имам желание да се движа, да танцувам, бягам. Усмивката ми се върна на лицето. Мога само да кажа пробвайте, нямате нищо за губене.

Ще се радвам да коментираме по темата, която приемам като едно ново начало и предизвикателство за нови вкусове.

Препоръчваме ви още:

Водата е по-важна от храната

Филми за храненето

20 прости правила за отслабване