Top
12 мар.

Мамо, разкажи ми приказка!

Разказвали ли сте приказки на детето си? Да, имам предвид  да разказвате, не да четете. Дъщеря ми е на 3 години и много обича да й чета приказки. Всяка вечер преди да заспим четем някоя книжка. Записах я в Детския отдел на библиотеката.  Така всеки път четем нови книжки и мога да избирам книги с прекрасни илюстрации. Не ми се налага да купувам книги, просто ги взимам, докато ги прочетем. Изчели сме вече доста, но не затова искам да ви разкажа.

 

„Мамо, разкажи ми приказка!” е игра, която дъщеря ми измисли, аз подех и сега се случва, когато поиска. Тя  започна да иска да й разказвам приказки, докато правим нещо напр. мие си ръцете, къпе се, режем ноктите или отиваме на някъде.

 

Това не са класическите приказки, които всички знаят. Или бяха такива само в началото. Но когато започнах по-често да ги разказвам, аз самата усетих нужда от разнообразие. Пък и времето беше ограничено. Приказка за минута-две, колкото да й задържа вниманието за кратко. Приказки, които са измислени на момента. Безценни с това, че всеки път са различни.

 

Обикновено детето само задава за какво да е приказката напр. „Мамо, разкажи ми приказка за едно слонче, което имало големи уши” или за „една къщичка” и т.н.  Оттам аз започвам да разказвам всичко, което се сетя. Използвам възможността да я науча на нещо ново чрез приказката. Така знанието неусетно се приема, запомня се и съм сигурна, че се учи много по-лесно новата информация.

 

Мога да й разкажа всичко под формата на приказка, да наблегна там, където е важно да се запомни и да го обагря с необходимата емоция. Много често разказвам нещо свързано с нея самата напр. конфликтите с други деца в парка или кое е правилно и кое лошо. Когато детето е преживяло подобна ситуация, то слуша „с две уши” как ще се развие действието в приказката.

 

Например две деца си играят в пясъчника. Едното не си дава играчките на другото и се карат. Познато, нали? Как продължава приказката? Ами може детенцето да си играе само или да си споделят играчките и да играят заедно, да поговорите за възможните страхове, за това кой как се чувства. Така се дава възможност ситуацията да се види отстрани, случва се на някой друг, може да се осмисли и спокойно да се обясни всичко – варианти на поведение, реакции, правилно и неправилно.

 

Възпитание чрез приказки. Кротко и под формата на игра, забавна и за двете страни, обясняваш света по един приказен начин. Трудно ли ви се вижда?

 

Е, да ние сме възрастни и от друг ъгъл гледаме света. Може би ще кажете, че не всеки умее да разказва приказки. И това е така. Аз самата се убедих, че с времето съм забравила последователността на действието в някои любими приказки и че имам нужда да си ги припомня.

 

Каква е разликата между четенето и разказването? Веднага ще ви кажа. Преди години работех с група деца и вечер им четях приказка за лека нощ. Кое дете не обича приказки? Така си мислех аз. Но когато забиех поглед в книгата, опитвайки се да не пропусна нещо от текста, губех тяхното внимание и интерес. Децата се разсейваха, шушукаха, говореха си и не слушаха приказката.

 

Тогава реших да пробвам нещо ново – ДА ИМ РАЗКАЗВАМ! Това беше малко по-трудно, защото трябваше предварително да съм прочела приказката. Получи се. Всички погледи бяха вторачени в мен. Можех и да включа някаква гримаса, игра с гласа, нещо забавно, което допълнително би „вкарало децата във филма” и би погълнало вниманието им. Емоциите оживяват приказката, дават чувства на героите, разказват много повече от това, което се вижда. Всеки път, когато разказваш е различно. Можеш да добавиш нещо от себе си или да промениш приказката според публиката.

 

И в заключение искам да кажа. Четенето на приказки помага за правилното развитие и обогатяване на речта. Разглеждането на книжките е фокусиране на вниманието на детето върху нещо красиво. Детето започва да разказва приказката по картинките, които вижда или си измисля друго действие.

 

Разказването на приказки задейства въображението, фантазията и учи на нова информация. По този начин могат да се научат различни животни, други страни, „вълшебни думи” и още много, много други неща.

 

А това, което е най-важното е че приказките, които са измислени на момента, са пряко свързани с вашето дете. С неговите емоции, интереси, трудностите през които преминава или това, което би го разсмяло. И понеже няма друг, който да го познава по-добре от вас, разкажете му приказка. Научете го на нещо, дайте му емоция. И може другия път то само да дойде при вас и да ви помоли: „Мамо, разкажи ми приказка”.

 

Препоръчваме ви още:

Стихчета и песнички за най-малките

Злоядото дете

Детето ви предизвиква – първи трудности във възпитанието

Споделяне

Няма коментари

Вашият коментар