Злоядото дете

15 ян.

Детето расте най-бързо през първата година от живота си. След това темпа му на растеж значително намалява и то става по-критично по отношение на храната. Почти всяко дете минава през някакъв период на злоядост.

Отдръпването от храната може да се дължи на поникването на едни от последните зъбки кътниците. Те са по-големи, бавно растат и са причина за болка в устата, особено ако пробиват няколко едновременно.

Друга причина може да е това, че детето вече желае да се храни само и да контролира положението, да държи лъжицата, да иска точно определена храна и т.н. То изучава храната и обича да си играе с нея като я пипа с ръце. Храната е интересна като консистенция, аромати, но не и с цел наяждане.

Ако и вашето дете вече няколко пъти отказва нещата, които преди е хапвало с охота и е намалило апетита си като цяло, може да минава през някакъв период на злоядост. Какво да направите в такъв случай.

Не се притеснявайте, дори и да е намалено количеството храна за деня, ако детето е жизнено и енергично, това не е проблем. А ако не се чувства добре поради болка или общо неразположение е нормално да не иска да яде определени храни.

Въпреки това ние родителите често се притесняваме, затова си позволих да напища няколко препоръки. Статията е предназначена за малки деца, но всеки може да си хареса нещо за себе си.

1. Важно е да се въоръжите с огромна доза ТЪРПЕНИЕ, защото то ще ви е нужно през този труден период. Бъдете изобретателни, пробвайте нови рецепти, но и бъдете готови да приемете отказ дори да го опитат. Няма значение, пробвайте пак.

Това, че детето веднъж не е яло от яденето, съвсем не означава, че то не го обича или не би го яло някой друг път. Не се отчайвайте! А ако все пак ви писне и детето се храни само с 3-4 храни, просто му ги приготвяйте и знайте, и това ще отмине.

2. Детето ви не яде ЗЕЛЕНЧУЦИ в суров вид. Това не е притеснително ако ги консумира сготвени. Доматът може да не се харесва, защото е леко кисел, краставицата водниста, лука и чесъна, репичките са люти, марулята и спанака са неподходящи. Но със зеленчуците стават чудесни супи, манджи, печива, които се приемат много по-добре от организма, отколкото суровата храна.

3. ПЛОДОВЕ – Не всички обичат плодове или поне през този период. Възможно е да се отказват или да се търси само един плод. Плодовете могат да се предложат и „замаскирани“. Например детето не иска да яде череши, но няма нищо против да си хапне мъфин или кекс с череши.

От плодовете стават прекрасни смутита – няколко вида плод се пасират на шейк и се изпиват. Могат да се правят картини от плодове, шишчета с плодове и да включите детето в това занимание, което със сигурност ще му хареса.

Стават приятни кремчета с извара и плодове, плод с грис или пасирани варени или печени плодове. Децата обичат сладка и конфитюри и ако си ги приготвяте вкъщи може да сложите символично количество захар.

Да не забравим и разнообразието от сушените плодове. Техният вкус е концентриран и могат да се предлагат като здравословен вариант на бонбони за деца. В къщата е хубаво да има купа с пресни плодове и детето да има достъп до нея, само така би се изкушило да яде плод.

4. Личният ПРИМЕР, който дават родителите е много важен. Вие също трябва да ядете плодове и зеленчуци. Детето копира вашето поведение, моделира се според вашите вкусове и иска да опита това, което вие ядете.

Ако родителите ядат салата, детето също ще иска порция за себе си. Предложете му малко количество, няколко резенчета краставичка, домат, дори и да не ги изяде те ще са за него и ще свикне с присъствието им в чинията. Така постепенно ще се запознае с различни вкусове.

5. ГОТВЕТЕ заедно с детето. Децата обичат да гледат, докато се приготвя храната, а защо не и да участват. Детето би могло да измие чушката, да обели лука, да реже с нож за мазане, да разбърка яйцата и т.н. вие преценете, каква задача ще му възложите. Но докато сте в кухнята и продуктите минават през очите и ръцете му е твърде вероятно да се излъже и да ги опита.

6. СЕРВИРАЙТЕ красиви порции храна. Детето се храни първо с очите. Привлечете вниманието му с форми и цветове, за да усети аромати и вкусове. Мислете като дете и направете чинията забавна.

Това разбира се не означава всичко да има очички или да е във формата на човече, това занимание е когато имате време. Просто продуктите може да са нарязани, така че да са удобни за хапване с ръка и да съчетавате в чинията няколко цвята.

7. Ако детето не иска да яде МЕСО, защото трудно се дъвче или просто не харесва вкуса му може да го скриете в ястието напр. в соса или да го смесите с нещо, което то обича напр. макарони и ето ви една идея – паста „Болонезе“.

Всяко месо може да се смели на кайма или да се пасира и вкуса му да се слее с останалите продукти. Пробвайте различни варианти – супа топчета, мусака, кюфтета, пилешки флейки. Понякога децата имат изненадващи вкусове и ядат с охота неща, които вие не бихте яли.

8. Ако все още ви се налага да готвите ОТДЕЛНО за детето, това е нормално. Изморително е да се съобразяваш с капризите на всички. Но детето все още не харесва някои храни от менюто на възрастните като за всяко дете това е строго индивидуално.

Като цяло децата не обичат твърде солено или кисело, горчиво или люто. Затова и когато готвите за дете трябва да сте по-щадящи откъм подправки, лук и чесън.

9. РИБА – Избирайте риба с възможно най-деликатен аромат, с малко кости, за да можете лесно да ги отстраните и ако детето не желае да я яде така я „скрийте“ в ястие. Може да направите рибен пай, кюфтета с риба и др.

10. Всеобщ проблем е яденето на БОКЛУЦИ от рода на чипсове, снаксове, вафли, солети, бисквити, шоколади и много, много др. Тези неща не дават никакви хранителни вещества или витамини на тялото, но за сметка на това са силно калорични и богати на мазнини. Парадоксът е че децата са непрекъснато гладни, а напълняват.

Никога не е имало толкова затлъстели деца в България. Тази храна е богата на подправки и детето я предпочита пред истинската храна. Единственото което може да се направи е ограничаване до минимум на храните с празни калории от менюто на злоядото дете и заместването им с пълноценна храна.

Надявам се да съм ви била полезна. Ако имате въпроси, ще се радвам да коментираме.