Психологически причини на напълняването
Напълняването обикновено се дължи на неправилно хранене, често и по много, консумиране на силно калорични храни и напитки, системно преяждане.
В някои случаи може да е свързано със заболявания, прием на лекарства, които водят до напълняване, хормонални промени в организма напр. пубертет или менопауза.
Липсата на движение допълнително влошава състоянието на тялото. Човек е създаден да се движи и движението е пряко свързано с неговото здраве.
За децата е естествено да тичат, скачат, да се катерят, възрастните да са физически активни, а старите хора да не спират да се движат, защото движението е живот.
Скоро говорех с един 90-годишен човек, който излиза поне за 30 минути на ден, за да се разходи. Вече се движи с бастун или канадки, но това няма значение. Той ми каза, че с движението прибавя живот към дните си.
Сами разбирате, че на тази възраст неразположенията са много, но той се грижи за тялото си, защото има дух на 20-сет годишен, храни се просто и няма излишни килограми.
Искам да обърнем внимание и на друг аспект на напълняването. Възможно ли е ние да искаме да напълняваме? Звучи абсурдно, нали?
Имайте предвид, че напълняването е процес и то не става от днес за утре. Едва ли се случва без нашето знание, позволение и желание.
Ще ви дам един пример. Баща ми, когато е бил млад е тренирал тласкане на диск и гюле. Избрал си е спорт, в който състезателите са големи и силни физически.
Правил е всичко възможно да напълнее, искал е да влезе в друга категория, но тогава е тренирал усилено и всъщност е успявал само да възстанови енергийните си запаси.
Вселената чува и дава, особено когато го искаш, но не веднага. Баща ми напълня в по-късните си години. Напълно възможно е в някакъв етап от живота си да си искал да изглеждаш ГОЛЯМ И СИЛЕН.
Има и нещо друго, понякога трупането на килограми е свързано с някаква потиснатост. Не се харесваме, НЕ СЕ ОБИЧАМЕ и не се грижим за външния си вид. Не искаме да ни закачат, да ни използват, а да ни оставят на мира.
Затова се обличаме в широки дрехи, които скриват тялото ни и ни карат да се чувстваме комфортно и безопасно. Превръщаме тялото си в крепост, в която се крием и потискаме емоциите си на страх, гняв, вина, тъга, депресия.
Може и отношението ни към храната да е неправилно и да я приемаме за отдушник на емоциите си. Например щастлива съм, имам хубав ден, научих хубава новина, завърших голям проект и мога да се възнаградя като изям един шоколад, руло, торта.
Тъжна съм – ще си повдигна настроението с една пица, кола или сладолед, и без това съм прегрешила – ще си купя и пакет фъстъци или чипс.
Всеки има такива моменти, но когато се случват често, всекидневно, почти като навик се задвижва механизма ЕМОЦИЯ-ХРАНА, килограмите се качват.
Напълняването може да е в следствие на твърде много стрес и напрежение в работата, проблеми в семейството, нередовно хранене и ядене на боклуци с висока калочност, но без хранителна стойност.
Когато човек е подложен на стрес той е в режим ОЦЕЛЯВАНЕ. Забавят се метаболитните процеси, може да има запек, нередовно ходене до тоалетна или редуване на периоди на диария със запек.
В моменти на криза или страх от бъдещето, несигурност, очаквания че ще дойде ден, в който няма да можеш да си позволиш достатъчно храна, няма да имаш пари, работа, сигурност, всичко ще поскъпне и животът ти ще стане труден е възможно да превърнеш тялото си в склад за запаси.
Купуваш и се храниш повече отколкото имаш нужда, храната те успокоява и ти дава някаква „сигурност”, че всичко ще е наред. Това е СТРАХ ОТ НЕДОИМЪК, който е въображаем и може никога да не стане реалност.
Със сигурност има още много причини като мъка от загубата на близък човек, някаква психологическа трамва в следствие от преживян стрес, чувство на вина и гняв към себе си от това, че не можеш да се справиш сам и много други. Пишете в коментари за всичко, което се сетите.
Принципът на напълняването е много прост – по-малко движение и повече храна, но не винаги е толкова лесно, особено ако има нещо, което непрекъснато ни кара да се саботираме.
Първото и най-важно е да открием проблема, да го назовем, да спрем да се самозалъгваме и да го осъзнаем. А оттам насетне е работа. Стъпка по стъпка, постепенно. Важна е не бързината в постигането на резултати, а постоянството и осмислянето. Хубавите неща стават бавно.
Искам да ви кажа, че всичко е обратимо. Тялото ни е уникално и има способността да се възстановява. Трябва просто да се научим да го слушаме и да променим нещо. Готови ли сте за това?
Ако имате нужда от помощ и подкрепа, винаги може да се свържете с мен директно тук или като ми пишете на имейл: p.jordanova777@abv.bg
Надявам се, да съм ви полезна.
Прероръчваме ви още:
Отново имам талия – най-добрата диета за жени
