ГОСПОЖАТА МОЖЕ ДА СЕ КАРА, НЯМА ПРАВО ДА УДРЯ ДЕЦАТА!
„ГОСПОЖАТА МОЖЕ ДА СЕ КАРА, НЯМА ПРАВО ДА УДРЯ ДЕЦАТА!” това казах на дъщеря ми, когато вечерта сподели с мен и баша й, че госпожата в детската градина я е ударила по главата.
Бяхме шокирани. Опитах се да разбера какво е станало. Нещо е направила, не е слушала, но дори и да е така, това не е начина. Тя не знаеше. Каза че се е държала добре. Госпожата е ударила нея и е ритнала друго дете.
Виждала съм тази госпожа в двора на градината, тя не е на нашата група. Но в момента са сборни групи и госпожите се въртят.
Правило ми е впечатление как вика по децата и се държи грубо с тях. Но винаги съм се успокоявала с факта, че не е наша госпожа.
Вечерта готвех, но мисълта, че някой е посегнал на детето ми, не излизаше от главата ми. Попитах във Viber групата на майките на децата от нашата група, някой знае ли как се казва тази госпожа.
Никой не знаеше името, но се сетиха коя е и споделиха впечатленията си. Едно дете потвърди, че е виждало госпожата да крещи и да скубе дете.
Цяла нощ мислих, но вече бях решила да отида на другия ден и да говоря с директорката. Сутринта помолих детето ми да е в другата група, защото там има повече приятели.
Отидох при директорката. Тя е млада, много мила и веднага ми обърна внимание. Беше много изненадана и каза, че ще говори с въпросната госпожата.
Обясни ми, че през лятото е трудно да се намери персонал, за да може да пусне останалите в отпуска. Тази госпожа се оказа, че не е от постоянния състав на градината, а е по заместване само за летния период.
Разделихме се приятелски като директорката се извини за случилото се. Помолих ако може детето ми да е в другата група. За четири години никога не е имало проблем с която и да е госпожа, дори по заместване.
Но сега вече, не бях спокойна дали детето ми е на сигурно място.
Вечерта отидох да я взема от градина. Засякохме се с проблемната госпожа. Тя недоумяваше, какво и кога се е случило, нищо не знаеше. Госпожата на другата група също беше изненадана и попита дъщеря ми, вчера какво е станало.
Детето спокойно й каза същото, което каза на мен и баща й, че госпожата я е ударила по главата. Госпожата на другата група вдигна рамене: „Нищо не мога да кажа” и ни се извини.
А другата, заради която стана всичко това се криеше, не се извини, но и не отрече. Когато се опитах да й кажа, че има и други начини, тя се съгласи, защото скоро е завършила и знае „всички методи”.
Истината обаче е че няма опит как се работи с деца. А според мен няма и желание. За да си в детска градина или друго място пълно с деца, ти трябва да ги обичаш, иначе няма смисъл.
За първи път в понеделник усетих, че изпращам детето ми на градина с притеснение. В коя група ще бъде, при коя госпожа. Да я взема ли по-рано, мога ли да направя още нещо?
Дъщеря ми е в другата група и аз се успокоих. Но днес срещнах една от майките и нейното малко дете е в групата при въпросната госпожа. Видях тревога в погледа й, което ме натъжи.
Винаги сме били спокойни за нашите деца, че са обгрижени и госпожите ги обичат. Детската градина не е сградата, а хората, персонала, който е добре подготвен и прекрасен или просто не става.
Затова трябва да се подбира и да се пазят качествените хора. А тези които не стават, да се освобождават.
Пиша ви тази тъжна история, защото такива неща се случват. Самата аз много трудно се доверявам.
Не се доверих на яслата, където хранеха всички с една лъжица и сложиха памперс на дъщеря ми, когато вече я бях отвикнала.
В градината попаднахме на добри госпожи и едната, и другата. Никога не е имало проблем. Вече детето ми порасна и може да разкаже, какво се е случило.
Препоръчваме ви още:
