Живи Думи и Предмети с Душа
Съвсем случайно се запознах с творчеството на Галя Даскалова от Сладкарница за цветя „Галя“ на един Капана Фест в Пловдив. А както знаете няма нищо случайно.
Привлякоха ме красивите чаши с послания, търсех си нещо точно такова, което да ме зарежда позитивно още от сутринта. Сергийката беше малка, но отрупана с красиви предмети, смислени пожелания и стихове, които докосват душата.
След време пак се срещнахме и си купих нейната стихосбирка. Детето ми слушаше с интерес красивите думи.
Накрая отидох при нея и я помолих да ни разкаже малко повече за
Това са Авторски Думи и Картини, заживели върху чащи, чанти, тениски, картички, възглавнички – все вещи в ежедневна уПотреба, за да бъдат „Малките Неща“, които на Живота дават му Крила! С които можем и да Благодарим, и да кажем колко някой е Любим, да изразим Уважение, често даже и Възхищение! А може, просто себе си да ВдъхНовим!
„Живи Думи“… Името само си се извика и си позна Рожбите.
Зад него е историята на една Сладкарница за цветя, две приятелки на много различна възраст, куп Приказни Картини с думи на Младата, безчет Букети на Старата и Магията на онова, дето му е писано да стане. Защото, нито го бях планирала, нито очаквах, това, което щеше да дойде…
Младата се казва Даф. Старата пък, съм аз. И аз, влюбена в нейните Думи и Картини, й предлагам да ги „обърнем“ на картички – та до повече Хора да стигнат. „Гале, измисли го и ми ставаш „съдружник“. Измислих го! И се почна! Сбъдна се детската ми Мечта да съм на сцена!
Повече рецитирах, отколкото правех букети. Да, ама то в Цветарски магазин поводи за поздрави много. И хората взеха да питат:“А нямате ли?…“ за нещо дето го нямахме. И „за да не връщам хората“, по темите, които ми бяха близки, започнах и аз да пиша.
А после, често се правех, че не виждам сълзите в очите на клиентите си, когато им представям стиховете… за да не ги притеснявам. Още по-често ги оставях и сега го правя, да си поплачат, докато им „мине“. Но винаги е Хубаво! И винаги е Споделено!
Думите станаха повечко. На първата им Коледа ги събрах в книжка „Искам да ти кажа..“ – личен подарък за малката ми дъщеря, която обича стихове.
И през Новата Година продължиха да идват, и като семенца да поникват в Душите на тези, които искаха да ги чуят. Пусках семенце, но никога не знаех какъв ще е плода, защото „Почвата“ всеки път е различна.
Затова, когато му дойде времето отново да събера Думите на едно място, някак естествено си дойде и името: „Живи Думи“… защото пускат Корен и после „работят“, там където са се вкоренили!
Обичам ги много! Гледам на тях като на дошли чрез мен без да са мои – също като Децата! Всеки път, когато ги извикам в Тишината, се чувствам Щастлива!
Отскоро рисувам. Даф ми подари първите боички и на гърба им написа:“Нарисувай света такъв, какъвто искаш да го видиш!“. Засега с Думите ми се получава по-добре.
Затова си пожелавам да дойде и денят, когато илюстрациите няма да им отстъпват!
Препоръчваме ви още:
