„Ухае на…“ перфектния Кезекухен

Направих един страхотен немски сладкиш наречен Кезекухен, който се хареса на цялото семейство.  Той е от онези сладки неща, които като отхапеш ти се иска още и още, а накрая оставя след себе си приятно усещане на удоволствие.

Рецептата, която следвах е на Петя Аргирова от сайта й  „Ухае на…“ – чудесен помощник на всяка домакиня с идеи и вкусна храна. Тя е и създател на кулинарната група във Фейсбук „Обичам да готвя“, освен че има много последователи, групата е и място, където могат да се видят още кулинарни изкушения за основни ястия и десерти. Свързах се с нея и я помолих да ни разкаже малко повече за себе си и за перфектния Кезекухен.

Привет, аз съм  една много шарена личност на 53 години. Родена съм под щастлива звезда на Никулден, но пък съм кръстена на дядо си Петко. Поради тази причина съм закриляна от Свети Николай и от Света Петка.

Защо съм шарена личност? Ами обичам да се обличам цветно, а така ми се подреди живота, че е пълен с хубави и шарени моменти. Ще започна със спорта, на който  дължа много! Избрах като дете бадминтон, никому известен спорт. Отдадох му се и до 22 годишна възраст беше неразделна част от моя живот. Много лишения, много труд, но и много пътувания  в „забранените“ по време на социализма държави. От там и първите „опитвания“ на чуждоземна храна, цветно облекло и много приказни градове.

После създадох семейство с най-прекрасния човек, отгледахме най-умните  и красиви дъщери, които ни дариха с  внуци – трима на брой. В този период се отдадох на много вкусно приготвяне на храна. Основата в кулинарията имам от моята майка, много научих и от моята свекърва.

Но имах и още едно хоби – плетенето, което пък стана и моя професия. Това е следващият шарен етап в живота ми. Цели 17 години мода. Номинация за „Златна игла“ от Академия за мода, Номинация за Бизнес Дама на 2000 година, много ревюта, три бутика, едно малко ателие и много снимки, които от тогава не съм разглеждала. И това е защото съм родена под щастлива звезда! Гледам само напред и следвам любимия човек.

Последвах го в Германия и вече 10 години градя „кариера“ като сервитьорка в един невероятно красив район на Райнланд Пфалц, планината Хунсрюк и най-високата точка Ербескопф.

Точно в този период дъщерите ми създаваха своите семейства и бяха далеч от мен, а аз не ги бях подготвила в кухнята. Телефонните разговори бяха скъпи, но пък започнах да пиша рецептите за улеснение в една притурка на моя и-мейл, наречена Blogger.

Аз пишех, те – готвеха. И така цяла година. Точно след една година изведнъж получих и първи коментар от непознат мъж. Много се притесних, но дъщеря ми ми обясни подробно, че всъщност не само те четат моите рецепти, а всички хора в интернет пространството, които четат на кирилица. И така се събудих Блогър. Да! Без да съм си го поставяла за цел! Просто в този момент разбрах, че имам ново хоби! Да готвя и много подробно да описвам всичко. Целевата група винаги си остава – начинаещите в кухнята. Поради тази причина описвам много подробно всички рецепти. За да бъдат достъпни дори за тези, които сега решават да опитат за първи път. Има много случаи, когато читателки жени ми пишат, че благодарение на мен са започнали да приготвят вкусна храна, след като вече са навършили 50 години!

След още една година дойдоха и първите номинации от Блоговодител. За мен това е доказателство, че се движа в правилната посока. И понеже съм голяма родолюбка, основните рецепти в „Ухае на…“ са българските. Основният език в „Ухае на…“ винаги ще бъде българският. Целта ми е да открия, приготвя, опиша подробно забравени български ястия и да ги предам на поколенията. В „Ухае на…“ има над 600 рецепти от страхотната ни национална кухня, много от тях позабравени!

И понеже в последните няколко години в нашата малка Родина се родиха много кулинарни блогъри, някак си взеха трудно да се намират добрите рецепти, както и успешните рецепти. Поради тази причина реших да създам моята група „Обичам да готвя“. Така успях да събера много четящи „Ухае на…“ домакини в една група и да ги запознавам с моите над 1000 рецепти. Прецених, че някак си по-лесна ще е комуникацията помежду ни. И наистина се получава. Много по-бързо и лесно мога да отговарям на въпросите на читателите си.

В „Ухае на…“ има и голям раздел с рецепти за моя живот в Зоната. Преди около 3 години и половина отказах цигарите. А аз пушех много. За много кратко време комбинацията от кулинарна блогърка и спряла цигарите спортистка оказа своето влияние върху моята фигура. Имах 10 кг отгоре. И тогава се замислих! През 2000-та година бях спазвала един режим на хранене, който оказа добро влияние върху моята фигура и реших да прочета някоя и друга книга. Та… този режим е Зоната на Бари Сиърс. Много подходящ за мен и моето хоби. Хем се храня, хем готвя, хем пиша рецепти. Невероятно добра комбинация. Така създадох раздела „Моята диета – Зоната“, с който успях да си възстановя фигурата.

Друго голямо място в „Ухае на…“ заема немската кухня. Това е и разбираемо. Все пак последните 10 години от живота ми са в Германия. И понеже съм много контактна, немските баби много лесно отвориха своите кухни за мен. Така от извора се научих да приготвям невероятни торти и сладкиши, традиционни немски ястия, най-добрите щолени, дивечево месо, телешко месо, невероятни местни деликатеси от картофи, коледни сладки и много, много, много други немски вкуснотии.

Много се гордея с рецептите си за истински  немски Кезекухен, за истинската торта Шварцвалд, за най-немския сладкиш – Биненщих, както Къртичината, Дунавските вълни, Ябълков сладкиш с трохи, Торта с извара, сметана и мандарини. Все обичани сладкиши от немците. С удоволствие ще споделя с Вашите читатели най-истинската, най-сполучливата и най-вкусната рецепта за Кезекухен. За мен класическият вариант си остава фаворит.

ПЕРФЕКТЕН КЕЗЕКУХЕН

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

За масленото тесто

135 г краве масло – стайна температура

135 г захар

2 пак ванилия със захар

300 г брашно

1 пак. бакпулвер

За крема

750 г извара

100 г захар

4 пак. ванилия със захар

50 мл прясно мляко

4 яйца

1 пак. ванилов пудинг на прах

200 мл течна сметана

1. Намазвам формата за торта с маргарин и поръсвам обилно с галета. Това се прави, за по-лесното освобождаване на готовия сладкиш от формата.

2. Смесвам продуктите за тестото и омесвам меко тесто.

3. Топката тесто поставям в средата на формата и с пръсти притискам от средата към стените на формата, за да се разпредели равномерно. Тестото разпределям възможно най-високо по стената на формата.

4. Слагам тестото в хладилника да стегне, докато подготвям крема.

5. Отделям белтъците от жълтъците на останалите яйца.

6. Белтъците разбивам задължително в суха купа и с миксер. Разбиването продължава докато накрайниците на миксера започнат да оставят черти в снежната смес. Проверявам готовността на белтъците като обърна купата и белтъците не се разливат. По време на разбиването добавям и една супена лъжица от захарта.

7. В друга купа и с неизмитите накрайници на миксера, разбивам сметаната също до гъстота, която определям по това, че накрайниците на миксера оставят черти в сметаната.

8. В трета купа смесвам изварата, прясното мляко, захарта, ванилията, пудинга и жълтъците.

9. Разбивам всичко с миксера до получаването на гладка смес.

10. Добавям постепенно от белтъците и сметаната, като разбивам сместа много бавно и внимателно с тел за разбиване.

11. Изливам цялото количество крем върху масленото тесто.

12. Загрявам фурната до 150 градуса и печенето на Кезекухена продължава точно 90 минути.

13. Когато използвам фурна с вентилатор – загрявам предварително фурната до 160 градуса с вентилатор и печенето е точно 60 минути.

14. Около 30-тата минута след началото на печенето, изваждам за кратко сладкиша от фурната и само с върха на ножче /не повече от 5 мм от върха на ножа/ отделям крема от стените на формата. Това се прави, за да се избегне напукването в средата на сладкиша.

15. Печенето продължава точно 90 минути или докато сладкиша се оцвети в тъмно – златист цвят. Важно е да знаете, че дори и след тези 90 минути, при леко подрусване на формата Кезекухенът е мек. Не се прави проверка с дървена клечица. Охлаждането на сладкиша има също много важна роля за перфектния Кезекухен.

16. Поради тази причина оставям сладкиша на изключена и отворена фурна за 10-ина минути.

17. Изваждам сладкиша и го оставям до пълно изстиване. Изваждам от формата, когато съм сигурна, че е добре охладен.

18. Оставям сладкиша на спокойствие до пълното му изстиване. Имайте в предвид, че пудингът има нужда от охлаждане, за да се стегне.

Добър апетит!

Препоръчваме ви още:

Галактобуреко

Сладкиш с ябълки

Сирники