Top
20 сеп.

Професията социален работник

Това не е професия, а по скоро призвание. Малко са хората, които остават в сферата. Твърде голямо е психическото натоварване и отговорността, която носиш за другите. Трябва да имаш нагласата и усета да работиш това или просто не се получава.

 

Има неща, който не се учат в университета. Човек или ги носи в себе си като личностни  качества или никога няма да усети със сърцето си спецификата. Работата е особена, свързана е с хора. По-точно с мъките и проблемите на хората.

 

Трябва да имаш желанието да ги изслушваш и подкрепяш. Да искаш да им помогнеш. Да вярваш в техните възможности, дори и ако никой друг не го прави.

 

Трудно е, когато всички ти се оплакват и очакват чудеса от теб. Нападат те или само искат, да им решиш проблемите, да оправиш държавата, да им отпуснеш помощи, да…. и т.н.

 

А парадоксалното е, че нищо не става без съдействие от тяхна страна.

 

Социалният работник, дори и с опит, не винаги може да остане безучастен емоционално. Без да иска той преживява проблемите на другите, мисли върху тях. Как би могъл да им помогне, с какво ще е полезен. Съчувства и не винаги може да приключи работния ден с изтичането на работното време. Има случай, когато за да се срещне с клиента, това е в удобно за клиента време или в почивен ден.

 

Понякога социалните работници са разведени или имат семейни проблеми, защото не им остава енергия за тях самите. Никой не може да ги разбере, тъй като не могат да говорят за работата си. Това е поверителна информация между социален работник и клиент. Подобно на психолога, той изслушва всичко, което му се доверява и пази тайната на клиента.

 

Ако не може сам да се справи с напрежението, конфликтите в ценностната си система, емоционално прегаряне или душевно изпепеляване е редно да се обърне за помощ към друг специалист или колега.

 

Тове е т.н. супервизия, която той може да поиска при проблем в работата си от някой, на когото има доверие и би разкрил душата си. Някой, който без много обяснения, ще го разбере и изслуша.

 

Работата на социалните работници е сериозна и отговорна. Тези, които остават са герои. Поклон пред труда и грижите им за другите.

 

Автор: Павлина Йорданова

 

Споделяне

2 коментара

  • Мира
    19.01.2019 at 22:14

    Никога не пожелах да сменя професията си,колкото и да е оплювана понякога,неразбрана ,недооценявана.Да,човек понякога прегаря,но и хората са тези,които „гасят огъня“.Благодарна съм,че ги срещнах в живота си- от всички социални групи,с болезнени проблеми,смешни ситуации,абсурди!

  • ммм
    23.01.2019 at 21:00

    В наше време и при законодателство и нормативна база и разбирания от средата на миналия век е цяло чудо , че социалните работници не се движат с охрана!!!
    Напълно съм наясно защо истински социалните, социални работници търсят място под слънцето!
    Докато социални, съд и т.н. възприемат жената за по добрия вариант за родител на едно дете само по полов признак, България никога няма да криминализира домашното насилие!!! Докато български, съд си позволява да заявява , че е решил да даде детето на майката , преди да е дал ход на делото нещата ще са такива, както в цялата ни държава, КЛИШЕ! Вие какво мислите?!

Вашият коментар