Нашата работна стая
Работя в Дневен център за младежи с увреждания. Те са с различни заболявания, но голяма част от тях са с някаква степен умствена изостаналост. Имаме занимания по ограмотяване, в които се учим да пишем, четем или смятаме.
В началото, когато започнахме да работим заедно, много се интересувах от различни методи за ранно детско развитие. Гледах материали за аутизма, тъй като там подхода на преподаване е малко по-нетрадиционен. Реших да пробвам нови идеи.
Но първо започнахме със средата. Работната ни стая беше много уютна, но с нищо не предполагаше учебен процес. Мислех си, да създадем стимулираща учебна среда. Тъй като мойте ученици бяха на по-детско ниво, тя трябваше да е пъстра и весела.
Занимавахме се с букви и цифри, които са много абстрактни и трудни за разбиране. Трябваше да ги направим привлекателни и към всяка буква да има забавна картинка, името на която да започва с буквата.
Тъй като нямахме дъска, а таблото беше твърде малко за този мащабен проект, решихме да го направим на една от стените. Тя и без това беше празна, имаше на нея само една картина. И така се роди идеята да създадем българската азбука (всичките 30 букви) в детски вариант.
Спомням си, че беше късна есен и времето ставаше лошо, дните все по- кратки и рано се стъмваше. Осигурихме си занимание, за дълъг период от време, защото работата по проекта беше много и се случваше между другото.
Отне ни доста време, няколко месеца.
Когато имахме време изработвахме букви или картинки, изрязвахме ги и залепяхме на стената. Малко по малко изображенията се увеличаваха. Непрекъснато им посочвах направените букви, за да ги повтарят и запомнят. „А” като „ангел”, „Б” като „балон”, „В” като „влак” и т. н.
Постепенно започнахме да играем на асоциации. Когато кажех буква всеки трябваше да отговори с дума, която започва с тази буква. И малко по малко в хода на играта младежите се отпускаха и все по- свободно назоваваха верните думи, за моя радост. Получаваше се забавно и най- важното имаше резултат.
По това време много четях и се интересувах от методите на Мария Монтесори и колко е важно да има подходяща стимулираща среда. Тя пишеше, че децата трябва да се оставят и само да бъдат наблюдавани, но да им се създаде среда, която да ги стимулира да се развиват. Опитах се да приложа някои неща и те се оказаха полезни. Например – всичко да е на видно и достъпно място, да има ред, който да се спазва от всички и когато вземеш да работиш с нещо да го връщаш на същото място, така че и другия път да можеш да го използваш.
В този период много разговаряхме за различни неща, даже имаше един определен ден за беседи на групата. Сядахме около една малка маса и обсъждахме теми за човешкото тяло, за приятелството, за обноските, за чудесата на света и др.
Направихме и опит да отглеждаме фасул и леща в саксии. Наблюдавахме ги как растат от зрънце до растение като ги поливахве и се грижехме за тях.
Организирахме подвижни игри и физически упражнения. Четяхме и разигравахме приказки. С тези, с които се учехме да пишем, правихме диктовки или им давах да преписват текст.
Решавахме заедно задачи, логически тестове, кръстословици, судоку.
Имаше и много развлекателни игри – домино, конструктор, микадо.
Подготвяхме красиви неща за Коледния ни базар.
Репетирахме стихчета и песни за Коледното тържество, което беше много специално за нас, защото всички се качвахме на голяма сцена, бяхме с костюми и имахме публика.
И в цялото това наше ежедневие се случваше изработването на азбуката. За да станат по разнообразни, буквите бяха с различна големина и в различни цветове. Всичко правехме на ръка, така и не можах да намеря готови картинки на букви, които да са подходящи.
Азбуката стана много красива, а за мен беше и много скъпа, защото изработването на всеки елемент бе свързан с някаква емоция и спомен. До пролетта бяхме готови.
По късно на друга стена сътворихме цифрите от едно до десет. Но смятането се оказа по- сложна материя и там не сложихме картинки.
Сега още стои стената с буквите в ДЦ за младежи с увреждания. Малко изпокъсана, но все още весела и готова да подскаже ако имаш нужда да се сетиш за някоя буква. Остана един прекрасен спомен от изработването й и един по нестандартен метод за преподаване на буквите.
