Top
26 окт.

Кулинарна школа за деца „Малкият готвач“

Първото нещо, което ми направи впечатление бяха снимките. Снимки на разнообразна, изглеждаща вкусно и най-важното здравословна храна за деца. По-късно разгледах и други публикации на кулинарната страничка във Фейсбук „Малкият готвач“. Към снимките имаше цели менюта или рецепти. Оказа се, че зад „Малкият готвач“ стои Милла Иванова, която прави много повече от това да публикува рецепти. Създала е кулинарна школа за деца, организира кулинарни работилници, партита и кулинарни рожденни дни. Видя ми се много забавно и интересно. Запознах се с Милла и я помолих да ни разкаже малко повече за „Малкият готвач“.

 

 Разкажи ни с две думи за себе си и как се роди идеята за „Малкият готвач“?

Аз съм Милла – страстен кулинар по здравословните рецепти, майка на 3 деца и голям приятел на всички деца. Бивш журналист, но колко бивш – не  знам, защото писането напира в мен от всички страни. Така създадох сайта си www.malkiatgotvach.bg, където пиша по темите за храненето на децата, за родителството, за детството, за душата на малките човечета в света на порасналите. Във времето на дългото ми майчинство се роди идеята за кулинарна школа за деца и от 3 години я разработвам в София. Имам запитвания да направя клонове и в други градове, което е мой бъдещ проект.

 

Кога, как и защо реши да организираш кулинарни работилници?

Първите ми наблюдения от готвенето у дома с децата бяха, че на малките им е много приятно и забавно в кухнята. Учехме, общувахме си, създавахме доста интересни рецепти. Това прерасна в по-големи събирания на братовчеди и приятели и така доказах на себе си, че всички деца имат интерес към кулинарията,първо като вид игра, и второ – като начин да опознават света,защото готвенето е химия, страст и развлечение. А двегодишният ми син ми показа на практика, че и  2-годишно дете може да прави салата-той отваряше хладилника, избираше сам продуктите и сам ги нарязваше с мое наблюдение. И до днес той е най-големият ми помощник в кухнята.

 

 

С каква възрастова група работиш и възрастта има ли значение?

Първите работилници бяха за деца над 4  годинки, но има и доста сръчни и напреднали деца около 3-годишна възраст, което много ме радва. От тази година направихме и работилница за най-малките от 2 г.+ с участието на придружител-майки, бащи, баби, детегледачки.

Възрастта за кулинарните работилници има значение заради концентрацията. По-големите деца издържат 2 часа и могат да следват всички процеси по рецептата, но по-малките имат предел от 40 минути максимум и аз се съобразявам с това, за да им е интересно и приятно. Затова на работилниците обикновено правим по 2 рецепти, за да е интересно и да има смяна на сюжета.

 

Къде срещаш трудности и как се справяте с тях?

Трудно ми е с родителите. В едната крайност са тези, които искат да контролират всичко: да се бъркат в рецептите, в процеса на работилниците, в подхода към децата, много настояват да бъда строга с децата. Или пък има такива родители, които още с изпращането на детето ме предупреждават: „Той това не яде!“. А накрая се оказва, че на детето много му харесва това, което уж не ядял. Смятам, че на децата трябва да се дава повече свобода да избират, освен това моите кулинарни работилници имат точно тази цел: да провокират у децата интерес към нови вкусове и продукти, към откривателства. Иначе с децата нямам особени трудности. Всички са любознателни, нетърпеливи, шумни, експресивни, дейни. Като всички съвременни умни деца.

 

Какво представлява Кулинарен рожден ден?

Много обичам кулинарните рождени дни, защото те са обединяващи за всички гости, дори за деца, които не се познават помежду си. На тези партита всяко дете има задача, ако децата са повече на брой, се разделят на отбори, което налага работа в екип. С мои наставления децата готвят едно основно ястие, правим десерт и домашна напитка като лимонада или шейк, което накрая е тяхната почерпка. Всичко се изяжда, защото децата са вложили от себе си в тази храна и това много ме радва, защото съм свидетел колко много храна се изхвърля по детските клубове, а родителите са платили доста сериозна сума. Жалко е, че детското хранене е отстанало толкова пренебрегнато, защото всъщност то е най-важното. Жалко е, че хората се съгласяват да черпят приятелчетата с нискокачествени продукти и не се стараят с храната особено много. Още по-жалко е, че тортата е необходима само за духването на свещичките. След това нарязаните парчета остават по чиниите. Или сме твърде пренаситени, или тортите наистина са загубили своя истински вкус.

 

 

Какво мислиш за съвременното хранене на децата и може ли да дадеш някакви препоръки?

Съвременното дете е жертва на масовото хранене. И това е много, много жалко. В бързото всекидневие и включването на майките в работната сила вече няма кой да се грижи за храната у дома. Семействата живеят отделно от баби и дядовци и в това отношение е много трудно на семействата да осигуряват питателна и здравословна храна за семейството. Разбирам това, защото самата аз бях част от тази машина преди да стана многодетна майка.

Моите препоръки са прости: хранете децата с истинска храна: това са плодовете и зеленчуците, продуктите, които може да купите в естествен вид без опаковка-месо, яйца, мляко, зърнени продукти, семена, ядки. Полуфабрикатите може да спестяват време, но тровят телата и най-вече тровят мозъците ни, защото вместо хранителни вещества, ни предлагат заместители с непознати имена в етикетите. Децата имат нужда от разнообразно хранене, от хранителен режим,от движение и време за игри. Това е моята формула за здрави и умни деца. Веднъж ме попитаха: „А не е ли по-важно децата да са щастливи?“,вероятно намеквайки за „забранените“ храни. Оставих този въпрос без отговор. За мен здравите деца всъщност са щастливи. Ще го разберат, когато пораснат. И моите деца се радват на шоколад, но чак сега виждам, че трудът и хилядите приказки коя храна е добра и коя не, са дали своя ефект и вече мога да кажа, че те разбират това, което правя. Сега стана по-лесно, защото съм свършила трудната работа.

 

Имаш ли любими източници, от които черпиш вдъхновение и научаваш нови неща?

Следя внимателно какви са световните тенденции. Следя какво се случва отдът Океана, но най-вече вдъхновение черпя от нашите-български стари рецепти, защото много ценя традиционната ни кухня и прекрасните ни български продукти, на които сме щастливи все още да се радваме. Често променям стари рецепти с нови подходи, тефтерите и на двете ми баби са съкровищница за мен!

Вдъхновение ми дават и децата и мъжът ми, защото всички до един са много капризни и аз имам нелеката задача да ги правя щастливи с гозбите си като заменям често една или друга съставка.

Пътуванията ни в чужбина също много ме обогатяват. Глобализацията се отразява също и на кулинарията, но смятам, че това е за добро. Като пътуваме обичам да опитвам местни ястия и вкусове. Но за хиляден път се убеждавам, че гениалните и най-прекрасни неща са най-простите. И до сега, ако ме попитате, какво най-много обичам да хапвам, без да се замисля ще отговоря: филия със сирене и домат. 🙂

 

Препоръчваме ви още:

Домашен течен шоколад за деца

Пица “Рибка”

Споделяне

Няма коментари

Вашият коментар