Готвене с Ани
Моята прекрасна дъщеря е вече на година и един месец. Непрекъснато е с мен и ми се налага да правим всичко заедно. Мога да я оставя за малко в кошарата, но след 10 мин. ако не веднага, започва да мрънка и иска да излиза. Сега обикаля навсякъде. От скоро се пуска да ходи сама. Прави няколко крачки и сяда. Продължава лазейки, защото й е по-удобно и се придвижва много бързо.
Отваря всички шкафове. На повечето съм сложила заключвалки, но не може навсякъде. Например хладилника използваме всички. Заключвам го само, когато прекали с отварянето. Като види, че не може да го отвори се отказва и отива да се занимава с нещо друго.
В началото, докато беше по-малка, не можех да стигна до кухнята. Оставях я сама, само докато спеше. Тогава можех да свърша нещо за мен или по домакинството. Сега вече спи по-малко. Не я чакам да заспи, за да измия чинийте или да й сготвя. Затова всичко се случва докато тя щъка около мен.
Много по-бавно и трудно. Само човек, който има деца може да разбере как в един момент и простите неща като това да отидеш до тоалетна понякога са сложни, когато си с малко дете. Аз мия чинийте, а тя отваря шкафовете, олюлява се на полата ми или се опитва да се провре между краката ми.
Днес реших да й сготвя супа. Обелихме морковите заедно. Имам предвид, че беше до мен. Няколко пъти се опита да сложи моркова в устата си, но й обясних, че е мръсен и мама трябва да го измие. Нарязах зеленчуците, а тя обикаляше в хола и се качваше на дивана. Аз отивам, свалям я. Все още е много мъничка и нестабилна, вероятността да падне и да се удари е голяма. Тя се качва на стола. Отивам, свалям я. Качва се на дивана. Взимам я при мен в кухнята и се надявам да се заиграе с подправките. Има една торбичка с пакетчета лимонтузу. Тя много ги харесва и си играе с тях около минута.
Отваря шкафа под печката и започва да изважда купички, формички за сладки, бурканчета. Блъска ги едно в друго и се притеснявам да не ги счупи. Периодично добавям в супата различни неща и когато махам капака на тенджерата използвам ръкохватка. Тя забелязва ръкохватката. Много я обича. Главно за да я яде. Взима си я от плота и бързо тръгва към хола. Викам я, но не спира. Отива на дивана и радостно я слага в устата си. Естествено, не мога да позволя това. Взимам я и отивам да режа копър. Действието се повтарая няколко пъти.
Сещам се, че има една тиква, която трябва да приготвя. Може би за следобедна закуска. Започвам да беля тиквата, а Ани продължава да се качва на дивана. От дивана на стола, отива да пипа книгите. Взима си нейната книжка със зайчето и я хвърля на земята. Свалям я от стола и отварям книжката да я разглежда. Разбира се, непрекъснато си мия ръцете преди да я сваля от някъде. Разглежда книжката и тръгва с чехлите на баща си из хола. Държи ги в ръцете.
Междувременно аз се боря с тиквата. Да я обеля, нарежа и сложа да се пече. Малката госпожица за известно време се е спряла на едно място. Заета е да изважда носните кърпички от пакетчето и да ги разперва една по една.
Трябва да чистя и да подредя малко. Сега е време за водичка и кошарата. Обяснявам, че мама ще пусне прахосмукачка и слагам Ани в леглото. Тя наблюдава всяко мое действие и се опитва да се закача, докато минавам с прахосмукачката покрай нея. Удря ме по гърба или ми дърпа косата.
Продължавам да чистя в хола като бързо връщам всички вещи по местата им. Спирам прахосмукачката и се ослушвам. Тихо е. Тя вече спи. Внимателно я завивам и отивам да видя супата. Готови сме!
А сега малко почивка….