Top
4 сеп.

Детска шизофрения

Заболяването може да започне във всяка възраст, включително и в ранната, като процесът по своята същност е един и същ.

Честотата на шизофренията сред общото население възлиза на 0,85-1 % и при хроничното си протичане тя е проблем номер едно за социалната психиатрия.

Смята се, че около  4 % от случаите започват под  15 години и едва 1 %  под  10 годишна възраст.

Не са ясни причините за поява на болестта.  Наследствеността има значение.

 

От многобройните изследвания могат да се извадят следните обобщени резултати за риска на заболяване:  деца на един болен родител- 9-16 %;  с болни братя и сестри-8-14 %;  двуяйчни близнаци- 5-16 %;  еднояйчни близнаци-20-75 %;  деца на двама болни родители-40-68 %.  Висок процент на заболеваемост има при деца, родени от майки, които по време на бременността са били в психотичен пристъп (15,6%).  А. Н. Чехова е на мнение, че при тези случаи е налице интраутробна интоксикация.

 

С цел да се разкрие значението на различни органични увреди за възникването на шизофренния процес са правени сравнителни проучвания между групи от болни и от здрави деца. В анамнезата на болните е бил намерен по-висок процент на родов травматизъм и на заболявания през първите години на детството, отколкото при контролната група. Голямо значение за възникване на заболяването се придава и на психосоциалните фактори. Разстроените вътресемейни отношения и особено на нарушената връзка дете-родител.

 

Основните симптоми  на заболяването –
аутизъм и разкъсаност на психичния живот .

 

Възприето е с основание шизофренията, която възниква в детството (под 10-годишна възраст),  да се разглежда  отделно от тази в предпубертета и пубертета. Това се налага поради значителните различия в проявите на заболяването през двата възрастови периода,  дължащи се на нееднаквата степен на психично съзряване. Пубертетната шизофрения по своите прояви вече се доближава до картината на заболяването в зряла възраст.

 

Ранна детска шизофрения

 

Началото на заболяването е най често между 3 и 5-годишна възраст след предшествуващ период на нормално развитие.  Голяма част от децата са затворени, тихи, с разстройства в апетита и съня.  Склонни към свръхсилни страхови реакции, физически деликатни, с незряла моторика.

Според някои автори процесът може да започне и от по-рано, така че от първите си психични прояви детето изглежда абнормно и не може да се установи онзи момент на „пречупване” в развитието и поведението, който бележи  начало на психозата. При невъзможността на детето да сподели своите преживявания болестта се проявява повече като разстройство в поведението.

 

Основният (първичният) симптом на заболяването-аутизъмът,  при който има откъсване от околния свят и затваряне в мира на собствените преживявания.

Детето загубва своята непосредственост, живост, интерес  и стремеж за опознаване на околната среда. Престава да се интересува от играчките си, избягва активно връстниците си или се държи сякаш не забелязва присъствието им. Едновременно с това изглежда заето само със себе си, шепне си нещо,  усмихва сеили гримасничи. Създава се впечатление за аутистичен, вътрешен живот, който остава недостъпен за нас. ”Детето сякаш си живее в собствен свят” съобщават често родителите.

 

Болните деца престават да задават въпроси или задават отвлечени и странни въпроси, като обикновенно не дочакват отговора.

При по-меко развитие на процеса,  аутизъм може да се прояви и с потъване на детето в свят на странни, откъснати от реалността,  стереотипни фантазии-„налудоподобни фантазии”.

И здравото дете фантазира, но във фантазиите си то творчески преработва действителността, без да се откъсва напълно от нея. Шизофренното дете заменя реалния свят с фантастния.

 

Друг израз на аутизъм е откъсването от нормалните за възрастта занимания и потъване в несвойствени за годините едностранни интереси (машини, географски карти и др.)

В своето отчуждение от света децата се откъсват не само от другарчетата си , но и от най-близките си-от родителите. При раздяла с майката остават безразлични.  В отношението към околния свят освен хлад и безразличие могат да се проявят грубост и агресивност. Понякога, особено след  6-7-ата година , се появява характерна  „агресивност на думи”-„ Ще залея майка си с вряла вода. Кара ме да бързам , а аз не мога…”

Изпитват особено задоволство след внезапна агресия или разрушение.

Цялото поведение на детето става странно.

 

Често ходят продължително на пръсти, тичат в кръг или от стена до стена и размахват ръцете си като крилана птица. Вместо с играчки играят по еднообразен начин месеци наред все с един и същ предмет-чорап,  връвчица или непрестанно се занимават с ръцете си .

 

Разкъсаността на психичните преживявания се проявява ярко в емоциите и речта. Много често има немотивирани или непонятни страхове от определени неща (от цепнатина в стената, от отвора на отходната тръба и др.). Едновременно с това пред истинска, реална заплаха са безразлични. Емоционалните реакции са неадекватни и неразбираеми.  В безкрайните си разговори със себе си децата избухват в смях, заканват се, гневят се и пр.

 

Понякога ясно може да се долови от действията  и изказванията им преживяване за раздвояване на собствената им личност. Елемент на раздвояване може да бъде и когато децата престават да употребяват лично местоимение и говорят за себе си във второ и трето лице.

Промените в речта са разнообразни и твърде характерни. Може да има период на пълен мутизъм. Речта загубва своята мелодика и интонационна изразеност. Може да стане напевна, провлачена или равна и немодулирана, с неуместни акцентуации и заглъхвания.

 

Най-същественото разстройство на речта е  това, че тя загубва значението си на средство за общуване. Спонтанно детето говори и разкрива богат речников фонд, но на въпроси не отговаря, сякаш те не достигат до съзнанието му, или отговаря трудно, със заучени стереотипни фрази като автомат. Може да повтаря ехолално насрещната реч.

Наблюдава се т.н. фотографизъм-без каквато и да било връзка със ситуацията на момента детето повтаря нещо чуто или станало отдавна , и то дословно, със съответната дори интонация.

 

Смята се, че до 6-годишна възраст липсват слухови халюцинации, въпреки че в своите непрекъснати разговори сами със себе си децата сякаш разговарят с някого.

Относително по-типични са зрителните халюцинации. Болните виждат фрагменти от човешки фигури („две страшни очи”) или животни, които са  в стаята.

Истински разгърнати налудности не се наблюдават. Понякога се долавя параноидна настроеност, подозрителност. Могат да се срещнат натрапливи действия или цели ритуали.

 

Засягайки личността в периода на най-интензивното й развитие, шизофренния процес води и до разсройство в изграждането на интелектуалните функции. Аутистичната изолация откъсва субекта от обекта на познанието-външния свят, изключва или силно нарушава възможностите за педагогическо въздействие.Така дефицитът на знания в сравнение с връстниците нараства с годините, без при това да се касае за интелектуално разстройство.

При меко протичащите психопатоподобни форми интелектуалното развитие може да е незасегнато и да има само известна диспропорционалност на възможностите, едностранчивост и ригидност на интересите.

 

Прогнозата на ранната детска шизофрения е по-тежка , отколкото при по-късно начало на процеса. При благоприятни условия на средата и правилно организирана социална и педагогическа рехабилитация след това е възможна известна компенсация. Нейната степен все пак зависи от типа и дълбочината на причинения от болестта дефицит на личността.

 

Психо-и социотерапията заемат съществено място в лечението на детската шизофрения. Основната задача е да се подкрепят, поддържат и развиват  междуличностовите връзки на болното дете и да се активират емоционалните му реакции.

 

В голяма степен формите на психо-и социотерапията зависят от опита и творческата мисъл на терапевта, който трябва да знае как да ги използва, индивидуализира и обогатява.

Споделяне

Няма коментари

Вашият коментар